БИРАТА ВЧЕРА?
В бирата се крие силата, във виното мъдростта,
а във водата – микробите.
Голямата болярска бирена завера се отпочва в края на 80-те го¬ди¬ни на 19 век, но търновската индустриална история свидетелства, че Ст. Карагьозов е произвеждал пиво в Търново още преди Освобождението. Примерът на това високочовеколюбиво начинание се оказва заразителен и към пивоварството се включват още хаджи Ангелаки и съдружниците му: Д. Карагьозов, Ст. Сарафов и Петър Бегликчията. През тези първи бирени години кехлибарената течност се произвежда в махалата “Св. Троица” и Асенова махала.
Тези първи манифактурни опити са наистина един чудесен при¬мер за предприемчивостта на възрожденците, но всъщност истинско¬то фабрично пивопроизводство започва с идването на европейската индустриална мисъл по нашите земи. В района на днешния жп пансион през 1887 година германецът Артур Вилзер отваря своята модерна фабрика за бира (съществувала до 1895 г.), последван през 1890 година и от чеха Алоиз Дейрингер. В двете фабрики се използва местен ечемик, а хмелът се внася изключително от Австро-Унгария.
Началото на същинското пивопроизводство е поставено от сдружението: братя Хаджиславчеви (Михаил, Никола и Константин), Иван Халачев и сие. През периода 1891-1892 година те построяват парната пивоварна фабрика, която е и най крупното промишлено предприятие по това време във Велико Търново. Тя се намирала в местността Мармарлия, до шосето за Елена и Габрово. Производствения ком¬плекс се състоял от три основни постройки: в най-голямата се вари бирата и се приготвя малц, втората сграда е за охлаждане на бирата, а третата, най-малката е ледницата за съхранение на лед, складови помещения. Във фабриката работят 28 германски и чешки майстори пивовари, както и общи работници от гра¬да. Съвременните познавачи казват, че Хаджиславчевата бира е една от най-добрите в Княжеството. Тези оценки правят младата търновска бирена марка много популярна не само в града, но и в региона.
Двадесети век идва неусетно във Велико Търново. Първона¬чал¬ния политически, икономически и културен подем е помрачен от големите войни и стопански кризи. Това се отразява и върху пивопроизводството на старата столица.
Освен фабриката на братя Хаджиславчеви през 1906 година е открито и предприятието на Ст. х. Д.
Цертовски. Създалата се конкуренция изиграва своята положителна роля за модернизацията на производството на бира във Велико Търново. През 1906-1909 година Никола Хаджиславчев осъществява първото голямо разширение и преоборудване на пивоварната фабрика. Закупени са и редица нови инсталации и машини (две парни машини “Редингер” и динамомашината “Сименс-Шукерт”, произвеждаща собствен електрически ток предимно за осветление), които увеличават обема на продукцията. Тези промени превръщат фабриката в една от най-модерните в страната.
Второ голямо разширение, съпроводено от стабилни инвести¬ции, е направено от Михаил Хаджиславчев за периода 1938-1943 година: модернизирана е хладилната инсталация (вложени са 810 хил. лв.); построени са депозитно и ферментационно отделения; склад за хмел; монтирана е модерна инсталация; започва строеж на масивна сграда; променя се голяма част от оборудването и се въвеждат нови електромощности. Годишното производство на фабриката от 80 хил. хектолитра я извежда през 1943 година на второ място в България след Шуменската ѝ посестрима с реализираните 27,25 % от производството на пиво за страната.
Днес правоприемник на пивоварната на Братя Хаджиславчеви е "Болярка ВТ" АД, а бирата продължава да е любимо питие на жителите и гостите на града.
БИРАТА ДНЕС!
Изяж един кашон шоколад и ще разбереш,
колко по-добре е да изпиеш каса бира.
Оказва се, че освен човека, отлични познавачи на бирата са и някои животни. Сред тях са кравите, слоновете и кучетата. За тяхното пиянство има много истории, и все поучителни. Дори във Виена се проведе кучешки Октоберфест, а специална кучешка бира се произвежда в Калифорния.
Описаната авангардна напитка не е единственото странно нещо, което изобретателните човеци са измислили относно употребата на бира. В този смисъл, вместо почивка, ето няколко забавни рецепти:
БИРЕН СЛАДОЛЕД
Продукти: 500 мл. Бира; 70 гр. захар; 1 ч.л. нишесте; 2 пресни жълтъка; 2 ч.л. смляно кафе.
Част от бирата се смесва със захарта и се кипва на огъня. Прибавя се нишестето, размито в малко студена бира. Сместа се разбърква 1-2 минути и се сваля от огъня. Останалата бира се кипва с кафето, след което се прецежда. Двете смеси се съединяват и постепенно се прибавят към жълтъците, разбити до побеляване. Получената смес се изсипва в подходящ съд или кутия с капак и се слага в камерата на хла¬дилника, за да замръзне.
БИРЕНАТА СУПА НА БАБА
Продукти: 3/4л бира; 2 яйца; захар; сол; 1/8 л сметана.
Бирата се загрява и се прибавят двете разбити яйца, постоянно се бърка, кипва се повторно докато не се сгъсти. Прибавят се сол и сметана на вкус. Сервира се с изпържени парченца хляб.
КОКТЕЙЛ: БИРА СЪС ЗАПРЪЖКИ
500 мл. бира (каквато и да е);
200 мл. коняк (какъвто и да е)
Консумира се изстудено.
На следващия ден си взимате отпуск, ще имате нужда от почивка.
Да ви е вкусно!
МАГИСТЪР ПО ИСТОРИЯ
