СЛЪНЦЕ НА КОНЦИ
Под всеки камък на описваната улица на занаятите се крие по една човешка история, а настоящия разказ плахо надига един от тях, след което бързо се втурва назад във времето. Годината е 1984-та и в китното магазинче на чаршията, в което се продават изделията, излезли изпод напуканите ръце на майсторите, започва работа младата дама Надежда Чаталова. Тя тъкмо е сменила професията си и се чувства отворена към всичко ново, когато внезапно е запленена от магическите багри на тъкачната работилница. Изключително дейната натура на Надежда Чатало¬ва и помага да бъде одобрена от тогавашния майстор тъкач – леля Марче, и избрана за помощник (калфа). Изборът на Надежда е предопределен и от факта, че нейната майка и баба (по бащина линия) са били ненадминати майсторки в тъкането, което прави последната наследствен тъкач.
Хората казват: “Занаят се краде!”, а от момента на своите първи стъпки в тъкането до днес Надежда Чаталова се учи всеки ден, бавно открива своите похвати, постепенно оформя собствен стил и стъпка по стъпка навлиза в тънкостите на професията. На проведения през 1986 година в Асеновград изпит за тъкани тя получава своето “Майсторско свидетелство” от “Задругата на майсторите”.
Натрупания с годините опит позволяват на майсторката да говори дълго за тъкашкия занаят: Моделите за изделията които се изработват в работилницата се събират и взаимстват от всички възможни места и краища на България (музеи, частни колекции, читалищни експозиции, специализирана литература, интернет и пр.). Болшинството от възпроизвежданите мотиви са класически – такива които носят кодовете на древността. Те обаче преминават през ситото на майсторските разбирания и се осъвременяват. Това не ги прави неприемливи и повечето съвременни чужди туристи – пътешественици, ги срав¬ня¬ват с шарените десени на мексиканските индиански тъкани. Погледнато от друга страна, трябва да се каже, че използваните цве¬то¬ве са типично балкански. Ние българите си имаме своята невероятна родопска черга, обагрена изключително в топли цветове (от жълто до червено). Съществува и характерната Търновска червена черга, както и по-обикновената сива нейна посестрима, използвана от болярките за всекидневно застилане на пода. Интересно е още да се знае, че тук за нашите “ботурски” ширини са характерни студените цветове – синьо и зелено изпъстрени през равни интервали от тънка топлоцветна линия (жълто, червено или розово). Широко е използван и черния цвят като фон, на който по-добре се подчертават и изпъкват разцъфналите флорални мотиви.
Днес в тъкачната работилница могат да се видят два стана. Единият е нов и на него се работи от 5 години. Вторият е музеен експонат и е на повече от 100 години. Той създава невероятна атмосфера с всичките свои дупчици, проядени от неуморните дървояди. Становете изпълняват и педагогическа мисия – всеки който е забравил родовото познание, може да отиде и безпроблемно да го опресни, като се запознае с частите на българския стан (совалка, бърдо, кросно, скрипци, педали, нищелки и пр.).
Когато заговорим за бъдещето на старите занаяти, първоначално сякаш някакъв камък ни засяда на гърлото. Тъжно е, че някои поминъци като бъчварството, коларството и дори ковачеството, останаха като бледи сенки в миналото. Майстор Надежда Чаталова вижда в развитието на тъкачеството една цикличност, със своите подеми и спадове. Все пак в края на тези мисли може да се улови един скрит оптимизъм, защото днес майсторките в тъкашкия дюкян са две. Надежда е получила своята съвсем навременна отмяна в лицето на дъщеря си Миглена – ненадминат майстор в изработването на ажурната тъкан. Всъщност на по-младата майсторка е предоставено удоволствието да тъче, а Надежда Чаталова се занимава с новата си страст – рисуването върху текстил, порцелан и стъкло.
Големи надежди се възлагат и на най-младия член на артистичното семейство – десетгодишната внучка Симона, която в момента е в плен на учебниците и глината. Освен че учи в художествената паралелка на СОУ “Емилиян Станев” посещава и ателието по керамика, вещо ръководено от Гергана Пенова.
Тъкашкият занаят крие в себе си хиляди тайни. Ако искате да се докоснете до тях посетете работилницата на Самоводската чаршия. Там ще ви посрещнат с усмивка и ще ви отговорят на въпросите почти на всички говорими европейски езици.
Welcome to Bulgaria!
ЕДНО БЪЛГАРЧЕ
