СЛЪНЦА ОТ КАЛ
Занаятът без майстор не може, а в това спретнато ателие на Самоводската чаршия, вече 20 години неуморно се труди майстор-грънчаря Нина Нешева. Тя е родом от град Левски и е първата керамичка в рода си. Отношение към невероятния свят на изкуството е формирано у малката Нина, още в началните класове, от нейната първа преподавателка по рисуване, която забелязва скрития детски талант.
След това се появяват нови учители, които методично насочват Нина към света на глината. Тя ся явява с още 600 кандидата на цели три изпита по рисуване и става една от 26 ученика-керамици, приети в елитното “Художествено училище по приложни изкуства” в Троян.
През време на своето петгодишно обучение в троянската керамична школа, Нина на няколко пъти се среща с невероятната прелест на Търновград. Обаче, за нейното най-важно житейско решение, и помага двуседмичната творческа практика в 11 клас. Целия магически ореол на старата столица и оказва такова влияние, че тя решава, когато завърши училище да свърже живота си с Велико Търново.
Нина Нешева успява да използва една вратичка в тогавашната строга система за професионални разпределения, за да се измъкне от “челичната хватка” на завода за керамика в Троян. Работи за две години във великотърновския “Радиозавод”, но след овакантяването на грънчарската длъжност на Самоводската чаршия, успява да се справи с поредния важен изпит. Преборила своите конкуренти, майстор Нешева успява да се наложи през годините като ненадминат професионалист в изработването на царствената сграфито керамика.
Тази грънчарска техника ни е завещана от средновековните майстори, работили по времето на Второто българско царство в столицата Търновград. Сграфито керамиката е пренесена през 11 век от Константинопол, но има своите заемки и влияния, както от Персия, така и от Преславската школа. За периода 12-14 век тя е официалния сервиз за богатите блюда на българската аристокрация. Освен в Търново, тя може да бъде видяна и в Мелник, където през 13 век е резидирал деспот Алексий Слав (племенник на първите Асеневци – оспорваш властта на братовчед си, цар Борил).
Макар да е работила много видове керамика, дори трудната старогръцка червенофигурна, Нина Нешева е избрала техниката “сграфито”, защото тя позволява да се влага творческа идея. Тук всяка една чинийка или паничка е различна и оригинална, докато троянската керамика, въпреки опитите за осъвременяване (било чрез цвят или форма) е по-монотонна.
При сътворяването своите модели майстор Нешева използва информация от специализираната литература, както и свои лични наблюдения от музеите на България, но най-вече от посещенията си в Търновския музей. Тя се придържа към един неписан закон – стриктно да спазва “канона” на запазените средновековни сграфито образци. За изработването на своите керамични изделия, Нина използва добиваната в троянско червена глина, заради нейните пластични качества. Всъщност този материал в сурово състояние е сиво-кафяв на цвят и едва след изпичане става червен. Освен това той е избран, защото е най-подходящ за работа на грънчарско колело.
- Кой си купува грънци?! – ще ме запитате вие.
Традиционно това са чуждестранните туристи. Керамиката на майстор Нешева си струва парите, заради своя уникален характер. Тя най-много се радва на своите български клиенти, които са истински познавачи на ценната стока. Но най-голямата й радост в живота е нейният двадесетгодишен син, който проявява нескрит интерес към “калния” занаят...
- А може би, връзката на българина с родната земя не е съвсем прекъсната!? Амин!
Аноним Великолепни
