ДОБРЕ ОБЛЕЧЕН ПЕЩЕРЕН БИЗНЕСМЕН
Тук някой прагматик ще каже: “Абе, ти, Аноним ли си, Антоним ли си, или не знам к`ъв си? Нямаш ли си дърва да ходиш да ги це¬пиш, че пак си взел да ни натрапваш своите спомени за ТОПЛОТО?”.
Обаче аз, благо ще го поправя и ще му хвърля още дъхаво сенце в огъня, на който се пекат страстите му. То не стига, че торбичките не са шарени, ами зелени, но да вземем с другарите да ги напълним с едни дебели пържоли – от онези скъпите, дето чук не ги лови. И като капак на всичко да украсим това кулинарно могъщество с нуж¬ното количество вино – по две оки на човек (ей тъй само за отскок).
Предполагам, че това последното ще ви подразни по-малко, защото знам колко сте се ояли през време на коледно-новогодичните борби с житието-битието. Накратко казано, нарамили раниците с благороден товар, аз и още две дружки, сме се запътили да покорим един крайтърновски хълм. Пътеката, която се вие из гората и води към местността “Синия вир”, бавно, но сигурно ще ни отведе до онази слънчева полянка, където ще посрещнем “големиот рахатлък”.
Вървим, значи, ние тримата, а индийската ни нишка се ниже около високия комин на великотърновската парова централа. Аз гледам белия дим, който излиза от неговото високо гърло, а моите мисли отлитат и се носят след парата в синия лазур. След тях в ефира леко потеглят и спомените, но един от тях доста целенасочено не иска да полети и се върти, като голям бежов търтей около главата ми.
Кубинките ми смело тъпчат тревата, а аз се връщам 6-7 хиля¬до¬ле¬тия назад, когато в местността “Качица” е съществувало едно добре уредено неолитно селище. Вървя си замислен за плодовете от труда на археолога Петър Станев и по-точно как те днес могат да се видят само в музея, а тук където е било разположено уникалното селище не може да се разгледа нищо от ланшното първобитно величие.
Както си ме връхлитаха и бомбардираха тези черни мисли, взех че загубих равновесие и се стоварих върху зеления горски мъх. След първоначалния момент на изненада, последва едно кратко осъзнаване и осмисляне на моето падение. Моментното слисване бе последвано от мобилизация и аз, застанал на колене взех да изтръсквам кално-прашните остатъци на резила. Все пак моите занимания не бяха толкова себепоглъщащи, защото в крайна сметка пропадането ми позволи да се вгледам по-внимателно в изкопания от мен повърхностен почвен слой. Така я забелязах...
Тя бе веднага разпозната – една каменна плоча гъсто изпъстрена с “черти и резки”, които със сигурност представляваха прастар надпис. Бързо извадих бутилката с вода и полях плочата, а когато камъка се позачисти аз ахнах от учудване.
Каква радост, най-после бях открил “Розетския камък” на Българската праистория. За вас лъжа, за мене истина, но графическия смисъл на изрязаните букви ми бяха до болка познати. Тук не говоря за някакви Магурски йероглифи или руни, а за световноизвестната азбука “кирилица”.
Излиза, че всички македонски историци, както и пловдивско-родопския изследовател Николай Гигов, не са съвсем прави. Тя, кирилицата не е измислена от Орфей (както смело тръбят те), а от нашите първобитни прародители, живели някога на Качица.
Аз бързо си спомних наученото и знанията, които съм придобил след едногодишното общуване с академичния тандем Добрев-Спасо¬ва. Така пред мен не само се избистри, но блесна следния истори¬чес¬ки документ: “СЛУШАЙТЕ!!! Според вчерашния брой на вестник “Пещерно дело”, издаден по времето на шестнадесетата пълна луна от годината на пещерния съб¬лезъб, разбираме следната работа. Откакто в деня на Малкото слънце нашите братя убиха последната пещерна мечка в Го¬ля¬мата пещера, цените на недвижимите пещерни имоти се вдигна не¬и¬мо¬верно и днес се равняват на толкова сталагмита, колкото зъби и пръсти има един здрав човек. Това се случва, заради появилите се рижи чужденци, дошли чак от далечната земя Албион, за която казват, че е обградена отвред с вода. Те бързо изкупиха празните пещери около Високата падаща вода и сега са дош¬ли тук при нас, за да ни изпият запасите от ферментирало ма¬мутско мляко и да ни изядат изсушеното зубърско месо. Трябва да се вземат мерки срещу ... ” . Тук за жалост надписа е счупен и мълчи...
Колко е добре, когато хубавото време (предвещаващо обилие) се съчетае с епохални открития. Богата е нашата земя Българска!
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ
