Връх Шипка

Шипка е връх в Стара Планина с надморска височина 1523 м. На него са водени едни от най-важните битки за освобождението на България от турско робство. Загинали са хиляди руски войници и български опълченци, в чест на които е изградена една от най-красивите църкви в България - тази в град Шипка.
Паметникът на свободата на връх Шипка (Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа) е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Посещения: летен сезон - от 09 до 19 ч., зимен сезон - от 09 до 16:30 ч., има печат на БТС.
 История на паметника
Най-голямото име на българската литература Иван Вазов гради националната митология върху тези действия в своята „Епопея на забравените“. Този цикъл съдържа едни от най-красивите и тъжни български поеми, които призовават към „събуждане на народната памет“. За тази „събудена“ народна памет именно са свидетелство паметникът Шипка и прилежащите му храмове. Той е един от най-впечатляващите със своите размери и историческа стойност български паметници. Неговата строгост и пестеливост на художествените средства будят респект. От целия паметен комплекс лъха спокойствие и достолепие. При мисълта за водените сражения, за тяхната важност и тоталното числено преимущество на турската войска човек се изправя с гордост пред този паметник на свободолюбивия дух.
Отношението на обществото към тези събития като цяло винаги е било с чувство на гордост и благодарност. Разбира се има времена, непосредствено след Освобождението, когато героизмът и жертвите на войната са тънели в забвение, но тук се появява Вазов, който вади от мрака на миналото всички исторически личности от Паисий Хилендарски, през Кочо, Георги Бенковски, Васил Левски, Георги Стойков Раковски и Опълченците на Шипка. Разбира се, забвението се дължи по-скоро на властта, отколкото на самите хора, защото народът винаги е бил признателен на своите освободители, както българи, така и чужди. За тази признателност свидетелстват множеството войнишки паметници, незнайни воини, руски освободители и др.
Самият паметник на Шипка е построен с волни пожертвувания на българския народ, както много други паметници и храмове. Автори на проекта на паметника са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Паметникът е открит тържествено през 1934 г. Той представлява голяма каменна кула с форма на пресечена пирамида, с височина 31,5 м. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива прекрасна панорама на върха Шипка и околността.
Шипченската епопея включва боевете, които са се разиграли на най-високите точки на Шипченския проход, които са върховете – Св. Никола, Орлово гнездо, Шипка, от 9 до 11 август 1877 г. (втора битка при Шипка).
Българското опълчение и техните руски съюзници са отблъснали 27-хилядна редовна турска войска, като в това число не включва башибозушките орди. Българо-руският отряд под командването на ген. Столетов се е бил с 5500 души и 27 оръдия срещу турците под командването на Сюлейман паша.
В комплекса Шипка влиза и старата реставрирана църква. При реставрацията ѝ в нея бил открит един от най-старите български ръкописи – Енински апостол от 11 век. На север се намират селищата Шипка и Шейново, обезсмъртени от Освободителната война. От тези селища започва националният паметник Шипка. Край Шейново е паметникът на победата. Тук е била разбита и пленена войската на Вейсел паша.