Две в едно.
Две е повече от едно, но едно е преди две !Щом грейне есеното слънчице и хълма “Света гора” блесне в милиони сюрреалистични багри, аз тутакси с умиление си спомням за “годината на заека”. Казано с думи прости, времето когато бях първокурсник – б(л)еден студент. От тогава изтече доста дъжд, но всичко все още ми е пред очите все едно, че беше онзи ден.
“Повече пот в учението, по – малко кръв в боя”:
В началото на моето студентстване станах част от една мащабна, по своята численост група, с която си прекарах чудесно в продължение на 3 години. Четвърти и пети курс не ги броя, защото тогава купонната дейност рязко спада, а има и още една много важна особеност – в началото на своето запознанство “юношите бледни” представят пред своите колеги една шоу – програма, която с годините омръзва, макар да се правят много опити за нейното реформиране.
Още в първите дни на своята академична кариера първокурсниците от мъжки пол се впечатляват от по – засуканите колежки и от преподавателите притежаващи харизматичен ореол.
Да оставим колежките на страна и да заковем нашето внимание върху личността на един преподавател, който предава на академичната общност незаменим колорит. За да направя историята по – загадъчна, приятелски ще наричам този човек Владо.
Още на първата своя лекция, преди да ни въведе в необятната мистика на Изтока, Владо ни каза: “Какво правите тук, отивайте си ?! Само си губите времето!”.Тази постъпка ме учуди тогава, но сега от позицията на изминалите години разбрах, че той е имал пълно право.
И още нещо искам да ви разкажа за Владо. Природата го е надарила с едни забележителни ушни миди, които освен че му създават незабравим образ, го правят и герой на студентския фолклор. Ще си позволя да поднеса две много характерни анекдотични случки:
Един ден Владо, пътувайки със своя автомобил към Търново взема един стопаджия. Повеждат разговор от който се разбира, че пътника е студент задочник, който е тръгнал на изпит, а изпитващия по думите на същия този студента е един “клепоух педал”. Естествено на изпита те се срещат отново, а джентълмена Владо му написва отличен, колкото и странно да ви звучи, в заключение пояснява “Аз може да съм клепоух, но педал не съм!!!”.
Хетеросексуалността на Владо в пълна сила се проявява във втората история. На един преподавателски коктейл нашия герой среща невероятно същество от женски пол. Той е “стреснат, трогнат, очарован” и най – поетично кани съществото на “клончето на любовта”. Естествено последва хладен отговор: “А няма ли да ни е студено?”, в отговор на което Владо обобщава успокоително: “Няма, с едното ми ухо ще си постелим, а с другото ще се завием...”. Хумор...
“Корените на науката са горчиви, но плодовете сладки”
Много са преподавателите – “артисти” във Великотърновската алма матер, но и студентите си ги бива. Много са знанията, които получават. И то не само на лекции, но и в парти зоната. Доста са фикусите паднали в неравната битка с тежкия и безпаметен алкохолен глад. Съществуват обаче три истории, които според мен носят палмата на гигантско величие:
Обикновено парите на празнуващите стигат само за да си набавят някаква шльокавица. Естествено картината е зимна. Късна доба е и всички са пияни – заляни, а някой говори за бон – филетата, които висят най – безумно на една тераса, извисяваща се на ниво “втори етаж”. Бързо се скроява план за действие. С невероятни усилия и синини е щурмувана “крепостта”. Плячката е вече в нашите ръце. Предвкусваме удоволствието, но само за миг ..... Всички плюят ядно конци от замръзнали черни вълнени чорапи.
Нов купон. Денят е чуден и заема прекрасната календарна ниша между Никулден (6 декември) и Студентски празник. Хижата е габровска, а масата богата. Върха на сладоледа е средноголямата бъчва пълна с вино и поставена в средата на Веселието. Но дори и след това обилие, понеже алкохола не прощава на никого, на сутринта всички бяха удивени от мъжеството на един ентусиаст, който страстно е рязал, дъвкал и плюл черния маркуч. Само един болен мозък би помислил средството за точене на вино за архидълга наденица.
И за край една лятна история. Тежка юнска сесия. Студенти ходят като облъчени, а Мама е пратила от Село буркан с Месо. След термичната му обработка остава буркан с белоснежна свинска Мас. Време е за шеги. Една празна кутия от сладолед се пълни с мазнотията. Това чудо се замразява и се украсява с черешка. Всички си лягат доволни в очакване на утрото, когато от нощна смяна ще се прибере нарочения съквартирант. На сутринта, чудна гледка – маса, а върху нея е захвърлена онази позната кутия и една голяма лъжица, загребала от еликсира, а върху него отпечатък от зъби. После не си говорим дълго, а отмъщението е страшно.
Фокуси.....
Аноним Великолепни
