НА УЧИТЕЛИТЕ С ЛЮБОВ
Aх как се умилявам, когато дойде лятото и един невидим глас затръби рефрена “Елате хиляди младежи!”.Макар да се отнася за едно друго време, за един друг свят, аз ще се възползвам от тези бойки и призоваващи думи за да илюстрирам една истерична масовост, на която дори и дръзкия мистифика¬тор Орсън Уелс би завидял.
Но да се върнем отново в началото на лятото. Някъде по това време започва историческата кандидатстудентска баталия с двата си най – масово животопрепъващи изпити по история и литература.
Макар през последните години академичната общност да проя¬вя¬ва известна, но в рамките на закона, мекушава благосклоност, като дава възможност на студентите вместо да развиват теми, да попълнят тест (подмолна американска измишльотина).
Обаче, когато накрая се тегли чертата, най – словоохотливите университетски преподаватели ще трябва отново медийно да изразят компетенцията си по въпроса – “Защо младите не могат писмено да формулират мислите си”.
Повлиян от цялата тази еуфория моята анонимна до велико¬ле¬пие същност реши задочно да се включи в кандидатстудентската кам¬па¬ния и да поразсъждава, ей така свободно и есеистично по една фри¬волно формулирана тема. Тя по един безобразен и неакадемичен на¬чин комбинира в себе си елементи на изпитите по история, география и журналистика. Обаче това е така защото в границите на горните и долните редове, стандартите ги определям аз:
“КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД И АНАЛИЗ НА РАЗВИ¬ТИ¬ЕТО НА МОРСКИЯ РЕКРЕАЦИОНЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ”
“България – страна на курортното дело!” – ето това е нашата нова общобългарска мечта.
Поглеждайки назад в историята ще видим, че първоначално интереса на онези архаичните патриархални прототуристи е бил насочен към местата, където ароматно пушат топли минерални извори. И понеже съм отворил реч за България, аз въобще няма да се занимавам с Баден Баден или Карлови Вари.
Ще си позволя само да отбележа, че заради своята минерална обезпеченост в античноста са блестели такива градове, като София (любимия град на Великия Константин), Хисаря и близките до Велико Търново села Тенча и Мекиш (тези последните селища ги споменавам за колорит и подтикнат от местен шовинизъм).
Обаче, както е казал самият Енгелс, туристите по това време са би¬ли чада на управляващата и експлоатираща аристокрация. Дори благодарение на любовта на един неин представител към мине¬рал¬ните бани е образувана и нашата държава. Тук говоря за печално¬из¬вестния византийски император Константин ІV Погонат (прозвището означава “Брадати”, но според проф. Бакалов то всъщност се е отна¬ся¬ло не за Константин, а за неговия баща и имало осмиващ характер, защото бащицата всъщност бил кьосе).
Тук вече нашето изследване опира до сложните връзки на бълга¬рина към морето. Най – общо казано нашите предци са се бояли от него. В черноморските градове са живели предимно гърци, които са развивали търговия и рибарлък и така до 1878 когато над нашите земи блесва Свободата. Дори и през първите десетилетия след освобождението българите, които са обитавали днешните черномор¬ски перли са били малцинство. Обаче историята постепенно изиграва своята роля и ето днес от гръцко-турското етническо надмощие в курортните ни центрове не е останал и помен.
Какво разказват тогавашните пътешественици: Иречек дава едно подробно описание на градовете по крайбрежието. Обект на неговите интереси са предимно старините, но от него научаваме за страшното противоречие между българите и гърците в град Анхиало (дн. Поморие). В тези години морето все още не е било курортно атрактивно и хората са си държали на топлите извори. Ето каква картина обрисува споменатия Иречек за Айтоската лъджа: “... Мъ¬же¬те в нечисти долни дрехи, повечето във фесове, пият своето кафе, приготвено в тази кръчма без стени, други мляскат сурова салата; до тях тъкмо едни граждани бръснеха публично, а там, накрая, няколко мръсни хлапетии мачкаха от захарно оризово тесто червена и бяла халва и с големи, почти овчарски ножици я режеха на късове...”.
Но това е преди Бай Ганю да тръгне по Европа. А от цялата тази живописност прави впечатление, че липсват жените. Те обаче идват по – късно паралелно с идването на Европата по нашите ширини.
Новият ХХ-ти век кара българите да оставят топлите извори и да се настанят по пясъка, в по – непосредствена близост до морето. Тук се появява колоритната фигура сладкодумеца Димо Казасов, който ни разкрива тогавашните виждания за устройството на курорт¬ното дело. Накратко казано мъжете плажуват отделно от жени¬те. Бан¬ски костюми тип “млада талибанка”, странни плажни съоръжения от типа “камашитен кубичен бастион” и спец. служител от типа “стражар – мустакат моралист”, който със своята шашка не дава на мъжете да погледнат жените, пък били те и техни. Тази цялата уредба е предизвиквала невероятно брожение сред чуждите туристи.
Все пак нещата се урегулират през 30-те и 40-те години. Напрежението все още не изчезва напълно, обаче има известно разведряване под формата на конкурси за “Царица на плажа”.
И ето че идва превратния 9-ти. Светът се променя, България и тя. Вече само голите немкини са обект на строг контрол и прикрива¬не, а иначе всички сме гледали велките филми “С деца на море “ и “Любимец 13”.
Днес българите се отвориха и започнаха все по – често да по¬се¬ща¬ват чуждоземни курорти. Плажните тенденции се задълбочават, минимизират, монокинизи¬рат и пр. Свободата е навсякъде за всеобща радост на очите на специалистите.
Какво обаче да ви река в заключение. Ами, както казват специалистите “Когато тръгвате на път наредете нужните ви дрехи и пари, след което вземете половината от дрехите и двойно повече пари.”. Лека почивка!
АНОНИМ ВЕЛИКОЛЕПНИ
